22 ago 2007, 8:54

Несподелена любов

  Poesía
1.3K 0 0

И ето, пак съм в моята стая - 
отново сама горчиво се кая.
Срички и думи в моето съзнание...
отново съм друга, обвита в отчаяние.
Дали ще те имам завинаги аз,
дали ще изчезне студеният мраз?
Ще изгрее ли слънце над моето небе?
При облачно време любов не расте.
Отново съм сама, изпълнена с тъга,

душата ми стене: "Къде си  сега?"
Изгубвам се аз в страшна мъгла
и скитам напразно, да се спася.
Аз навлизам в зловеща тъмнина,
отчаяно търся светла красота,
 която не се спира при мен сега.
Времето минава, животът си тече
и ненадейно аз откривам, че
нямаш сърце.
Във вените ми плува
червеното море,
което все се згрява
от твоето лице.
За мен си всичко, зная:
вода и слънце, и кислород дори,
ала не искам, не искам да се кая,
че погледнах в твоите очи.
Така аз тук ще си призная:
в тази битка победителят си ти,
но жива, тя ще продължава
и аз ще те забравя, запомни!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...