Несподелена обич

 "Любовта не е никога толкова силна, колкото когато те кара да страдаш!" 

В едно потайно кътче на моето сърце
остана обичта завинаги заключена,
а беше по-невинна от усмивка на дете,

по-нежна и от тиха песен люлчена.

Тя беше първа обич - силна, неподправена

и в мен събуди непознати дотогава трепети,

но аз не бях със теб, а пак сама забравена...
и толкова далеко от сърцето ти.

Така живеех, стопляна от зрънцето надежда,

усмихвах се и плачех и за теб мечтаех -

как ми се искаше да те погаля много нежно

и с теб да бъда - от началото до края!

Във моя сън ти бе красива истина,

наистина пък - беше сън красив;

е, цяла повест тук остана ненаписана -

роди се само този кратък стих!!!