"Любовта не е никога толкова силна, колкото когато те кара да страдаш!"
В едно потайно кътче на моето сърце
остана обичта завинаги заключена,
а беше по-невинна от усмивка на дете,
по-нежна и от тиха песен люлчена.
Тя беше първа обич - силна, неподправена
и в мен събуди непознати дотогава трепети,
но аз не бях със теб, а пак сама забравена...
и толкова далеко от сърцето ти.
Така живеех, стопляна от зрънцето надежда,
усмихвах се и плачех и за теб мечтаех -
как ми се искаше да те погаля много нежно ...