10 февр. 2010 г., 20:54

Несподелена обич

1.1K 0 1

 "Любовта не е никога толкова силна, колкото когато те кара да страдаш!" 

В едно потайно кътче на моето сърце
остана обичта завинаги заключена,
а беше по-невинна от усмивка на дете,

по-нежна и от тиха песен люлчена.

Тя беше първа обич - силна, неподправена

и в мен събуди непознати дотогава трепети,

но аз не бях със теб, а пак сама забравена...
и толкова далеко от сърцето ти.

Така живеех, стопляна от зрънцето надежда,

усмихвах се и плачех и за теб мечтаех -

как ми се искаше да те погаля много нежно

и с теб да бъда - от началото до края!

Във моя сън ти бе красива истина,

наистина пък - беше сън красив;

е, цяла повест тук остана ненаписана -

роди се само този кратък стих!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....