the_enigma (Симона Симеонова)
14 7
26 mar 2007, 22:01

Несподелената любов 

  Poesía
850 0 4
Обичам да те гледам отстрани,
когато ти със другите говориш
и целият на тях принадлежиш,
и цял си в техните съдби разтворен.

Аз гледам с нежност от далеч
лицето ти – ту светло,
ту сърдито,с очи сурови
и с очи добри – но винаги открито. 

Сега не си при мен. Сега си там
и може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
това е твое мъжко право. 

Забравяй ме,
за другите мисли,
опитвай се земята да нарамиш.
Лети! Лети! Лети!

Обичам те такъв
и оня миг ми остана само, 
когато през лица и гласове
очите ти внезапно ме намират –
и ослепявам,
и сама летяи земното въртене спира...

                   

© Симона Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??