26.03.2007 г., 22:01 ч.
Несподелената любов
Обичам да те гледам отстрани,
когато ти със другите говориш
и целият на тях принадлежиш,
и цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с нежност от далеч
лицето ти – ту светло,
ту сърдито,с очи сурови
и с очи добри – но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там
и може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
това е твое мъжко право. ...
когато ти със другите говориш
и целият на тях принадлежиш,
и цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с нежност от далеч
лицето ти – ту светло,
ту сърдито,с очи сурови
и с очи добри – но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там
и може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
това е твое мъжко право. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Симона Симеонова Всички права запазени
Предложения
-
-
Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...
-
След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
-
Долавям тежък, скърцащ звук – забива завистта в деня ми нокти. За мен ли си дошъл в зори дотук? Попъ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
