Несподелената любов
Обичам да те гледам отстрани,
когато ти със другите говориш
и целият на тях принадлежиш,
и цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с нежност от далеч
лицето ти – ту светло,
ту сърдито,с очи сурови
и с очи добри – но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там
и може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
това е твое мъжко право.
Забравяй ме,
за другите мисли,
опитвай се земята да нарамиш.
Лети! Лети! Лети!
Обичам те такъв
и оня миг ми остана само,
когато през лица и гласове
очите ти внезапно ме намират –
и ослепявам,
и сама летяи земното въртене спира...
когато ти със другите говориш
и целият на тях принадлежиш,
и цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с нежност от далеч
лицето ти – ту светло,
ту сърдито,с очи сурови
и с очи добри – но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там
и може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
това е твое мъжко право.
Забравяй ме,
за другите мисли,
опитвай се земята да нарамиш.
Лети! Лети! Лети!
Обичам те такъв
и оня миг ми остана само,
когато през лица и гласове
очите ти внезапно ме намират –
и ослепявам,
и сама летяи земното въртене спира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Симеонова Всички права запазени
