Сам да твориш...
Думи на листа.
От любов да гориш
по дупчеста писта.
Надпревара за поглед,
тиха прегръдка.
Еднокрилният полет
във кръг те увърта.
Самотен на хълма,
а ти във простора.
Душата ми бълва
нечест върху хора.
Така в битието
аз прося луната,
когато сърцето
се срива в земята.
© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados