Сам да твориш...
Думи на листа.
От любов да гориш
по дупчеста писта.
Надпревара за поглед,
тиха прегръдка.
Еднокрилният полет
във кръг те увърта.
Самотен на хълма,
а ти във простора.
Душата ми бълва
нечест върху хора.
Така в битието
аз прося луната,
когато сърцето
се срива в земята.
© Георги Бъчваров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
