28 ago 2019, 1:16

Неспокойната ми душа 

  Poesía » Filosófica
712 0 4

                                                  Да полети копнее неспокойната ми душа

                                                  към свободата, закотвена там сред звездите,

                                                  насред необятната вселенска шир

                                                  да сбъдне своя блян и мечтите.

             

                                                  Далеч от дребните, бедни душици

                                                  гледащи от прозорците на своята клетка,

                                                  ламтящи за богатства, палати, парици,

                                                  за безгрижен живот на чужда сметка.

                   

                                                  Невиждащи красотата,високо над тях,

                                                  озарена от сияние - светлината на звездите,

                                                  неверотната хармония, идеалният им строй,

                                                  изпълнил безкрайната вселена до дълбините.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??