Когато от обич сърцето не трепва,
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.

Ден подир ден, вечер след вечер,
забравяме, които били са до нас.
От време на време, с тих глас далечен,
говорим минута, а ни се струва цял час.

И често, на себе си, така ни е яд,
че нямаме доблест да си признаем.
Че друг е човекът в нашия свят,
и това е което силно желаем.

А сърцето мечтае, трепти и не спира,
където обичат го, там и поглежда.
И за него щом нямат време разбира,
пак ще обикне, живее с надежда.

Явор Перфанов
14.07.2020 г.
Г. Оряховица