13 nov 2021, 18:26

Нестихваща болка 

  Poesía » Verso libre
289 0 0

И след всичко станало аз бях оставена сама.

Това ли заслужавам?!-крещях

Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.

Мракът ме обгърна. 

Сълзите ми секнаха.

И после смееш да ме съдиш.

Сочиш ме с пръст.

Вече нямам нужда от ръката ти.

Да изчезна в Маливор и да не се върна. 

© Иванина Гачкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??