13.11.2021 г., 18:26 ч.

Нестихваща болка 

  Поезия » Свободен стих
287 0 0

И след всичко станало аз бях оставена сама.

Това ли заслужавам?!-крещях

Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.

Мракът ме обгърна. 

Сълзите ми секнаха.

И после смееш да ме съдиш.

Сочиш ме с пръст.

Вече нямам нужда от ръката ти.

Да изчезна в Маливор и да не се върна. 

© Иванина Гачкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??