Нестихваща болка
486
0
0
И след всичко станало аз бях оставена сама.
Това ли заслужавам?!-крещях
Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.
Мракът ме обгърна.
Сълзите ми секнаха.
И после смееш да ме съдиш.
Сочиш ме с пръст.
Вече нямам нужда от ръката ти.
Да изчезна в Маливор и да не се върна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванина Гачкова Все права защищены
