Petrova9374 (Иванина Гачкова)
1 0
13 нояб. 2021 г., 18:26

Нестихваща болка 

  Поэзия » Свободный стих
348 0 0
И след всичко станало аз бях оставена сама.
Това ли заслужавам?!-крещях
Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.
Мракът ме обгърна.
Сълзите ми секнаха.
И после смееш да ме съдиш.
Сочиш ме с пръст.
Вече нямам нужда от ръката ти.
Да изчезна в Маливор и да не се върна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванина Гачкова Все права защищены

Предложения
  • ruba (Руми Бакърджиева) И вкусих Светлината
    И вкусих Светлината
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Вьюга в ночном лесу
    Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Азазел (Неличка) ***
    Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • sensors (Рот Кив) 21 век
    Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »