13 нояб. 2021 г., 18:26

Нестихваща болка 

  Поэзия » Свободный стих
288 0 0

И след всичко станало аз бях оставена сама.

Това ли заслужавам?!-крещях

Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.

Мракът ме обгърна. 

Сълзите ми секнаха.

И после смееш да ме съдиш.

Сочиш ме с пръст.

Вече нямам нужда от ръката ти.

Да изчезна в Маливор и да не се върна. 

© Иванина Гачкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??