21 ene 2008, 10:41

Нестинарка 

  Poesía
630 0 17

Ръцете й – две клонки лаврово дърво,

очите ли? – със цвят маслина.

А устните трептят – до кърваво, като малини.

Косите – разпилени вейки от бреза,

понякога – небрежно сресани от вятъра.

А тялото – тъй както е възпято в песента -

стройно, непокорно , младо.

Сърцето й – попило във миро…

Да, младост е!

Нозете боси – вихрено танцуват,

В огъня, по мръкнало…

След тежки удари на тъпан.

А жаравата под тях дори не пари…

Душата й… Душата – икона във ръце.

Танцува лудо нейното сърце.

Кръвта във вените бушува.

Обречена ли е?

Наречена… на някакъв гидия – за жена.

Изпада в транс.

Единствен тъпанът отеква във нощта…

Танцува лудо нестинарската душа.

Във огъня захвърля своите съмнения…

Във огъня изгарят… бесове и тъмни сили.

Не биха я обсебили.

Захвърлила във него всички грижи,

придала в жертва моминско си сърце.

Танцува ли, танцува нейната душа.

...

Пречиста…

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??