21.01.2008 г., 10:41 ч.

Нестинарка 

  Поезия
611 0 17

Ръцете й – две клонки лаврово дърво,

очите ли? – със цвят маслина.

А устните трептят – до кърваво, като малини.

Косите – разпилени вейки от бреза,

понякога – небрежно сресани от вятъра.

А тялото – тъй както е възпято в песента -

стройно, непокорно , младо.

Сърцето й – попило във миро…

Да, младост е!

Нозете боси – вихрено танцуват,

В огъня, по мръкнало…

След тежки удари на тъпан.

А жаравата под тях дори не пари…

Душата й… Душата – икона във ръце.

Танцува лудо нейното сърце.

Кръвта във вените бушува.

Обречена ли е?

Наречена… на някакъв гидия – за жена.

Изпада в транс.

Единствен тъпанът отеква във нощта…

Танцува лудо нестинарската душа.

Във огъня захвърля своите съмнения…

Във огъня изгарят… бесове и тъмни сили.

Не биха я обсебили.

Захвърлила във него всички грижи,

придала в жертва моминско си сърце.

Танцува ли, танцува нейната душа.

...

Пречиста…

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??