Нестинарка
Ръцете й – две клонки лаврово дърво,
очите ли? – със цвят маслина.
А устните трептят – до кърваво, като малини.
Косите – разпилени вейки от бреза,
понякога – небрежно сресани от вятъра.
А тялото – тъй както е възпято в песента -
стройно, непокорно , младо.
Сърцето й – попило във миро…
Да, младост е!
Нозете боси – вихрено танцуват,
В огъня, по мръкнало…
След тежки удари на тъпан.
А жаравата под тях дори не пари…
Душата й… Душата – икона във ръце.
Танцува лудо нейното сърце.
Кръвта във вените бушува.
Обречена ли е?
Наречена… на някакъв гидия – за жена.
Изпада в транс.
Единствен тъпанът отеква във нощта…
Танцува лудо нестинарската душа.
Във огъня захвърля своите съмнения…
Във огъня изгарят… бесове и тъмни сили.
Не биха я обсебили.
Захвърлила във него всички грижи,
придала в жертва моминско си сърце.
Танцува ли, танцува нейната душа.
...
Пречиста…
© Нели All rights reserved.
