alistef (Албена Стефанова)
177 372
9 jul 2009, 10:17

Нестинарка 

  Poesía
373 0 3

НЕСТИНАРКА

 

Привечер е. Потъмнява небето.

Звездите червени изгряват.

В земя се превръщам,

звездите - в жарава.

 

Странна сила душата обзема.

Мисля си, че сънувам.

Ледени тръпки се стичат по мене.

Танцувам,  танцувам…

 

Танцувам.

Стопявам се.

 

От моето тяло локва остава,

сърцето ми в нея – искрица.

Боса преминах по лунна жарава,

пречистих се.

Станах светица.

 

Каква е, Боже, тази сила неясна,

дето ми жилите вледенява.

И танцува ми се,

ужасно ми се танцува

в жаравата.

 

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??