Нестинарка
НЕСТИНАРКА
Привечер е. Потъмнява небето.
Звездите червени изгряват.
В земя се превръщам,
звездите - в жарава.
Странна сила душата обзема.
Мисля си, че сънувам.
Ледени тръпки се стичат по мене.
Танцувам, танцувам…
Танцувам.
Стопявам се.
От моето тяло локва остава,
сърцето ми в нея – искрица.
Боса преминах по лунна жарава,
пречистих се.
Станах светица.
Каква е, Боже, тази сила неясна,
дето ми жилите вледенява.
И танцува ми се,
ужасно ми се танцува
в жаравата.
© Албена Стефанова All rights reserved.
