5 feb 2009, 12:04

Нестинарка

  Poesía » Otra
2.7K 0 41
Магьосница е.
Бяла светлина.
По въглени пристъпва,
без изгаряне.
Танцува нестинарските
хорá.
Завръща се
в животи позабравени.

Жаравата нозете
не гори.
Във ритъма
и болката умира.
Играе тъпан.
Гайдата ручи.
Тайнство е.
Иконата е жива.

И тя лети.
Изпаднала е в транс.
Огънят пречистващо
я обладава.
В очите преминават
сто съдби.
Любови  и омрази
се забравят.

Живее  тя 
в езическия танц.
Стъпките отмерват й
сърцето.
Харизма е.
За него е призвана.
Злото да изгаря
в прослава на небето.


Посветено на моята приятелка Силвия, за пречистващия огън, който носи в сърцето си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...