Feb 5, 2009, 12:04 PM

Нестинарка

  Poetry » Other
2.7K 0 41
Магьосница е.
Бяла светлина.
По въглени пристъпва,
без изгаряне.
Танцува нестинарските
хорá.
Завръща се
в животи позабравени.

Жаравата нозете
не гори.
Във ритъма
и болката умира.
Играе тъпан.
Гайдата ручи.
Тайнство е.
Иконата е жива.

И тя лети.
Изпаднала е в транс.
Огънят пречистващо
я обладава.
В очите преминават
сто съдби.
Любови  и омрази
се забравят.

Живее  тя 
в езическия танц.
Стъпките отмерват й
сърцето.
Харизма е.
За него е призвана.
Злото да изгаря
в прослава на небето.


Посветено на моята приятелка Силвия, за пречистващия огън, който носи в сърцето си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...