Тук, във сърцето на Странджа,
сред диви поляни и нежни цветя,
на третата дата от шестият месец,
Ургари усеща танца на пламта.

Под жаркото слънце, горящо полята,
работят и трудят се тела
с лица остарели, с коси побелели,
очакват да падне нощта.

Точно тук, преди 200 години,
отново в таз' дива гора,
на днешната дата, в гореща жарава
млада нестинарка заиграва.

Боса и гола, с икона в ръка,
под звук на тъпан и гайда,
девойката играе във жарта
за  Св. Костадин и Елена.

Завладяна и пазена от духа на светеца,
не чувстваща болка по свойте крака,
гази в огъня, добра и пречистена
под властта на магия една.

И до ден днешен, след двеста лета,
сме се събрали тук и сега,
за да усетим и ние това,
що наричат нестинарска игра.

03.06.2007