Нестинарският танц на поета
Думи недоизживяни и струни недоизпяти,
безкрайни нощи - копнеж на сетивата.
Когато утрото е надежда, а денят е спасение
да избягаш от безмилостното време
и натрупано греховно житейско бреме.
С молив излива душата и рисува картини
върху листа, ред по ред, рима след рима,
в душевния огън както самодива в жарава
гаси с боси стъпки в транс до забрава -
догаряш притаявани в едно гняв и болка
в самоубийствено измерение...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© П Антонова Todos los derechos reservados
