Думи недоизживяни и струни недоизпяти,
безкрайни нощи - копнеж на сетивата.
Когато утрото е надежда, а денят е спасение
да избягаш от безмилостното време
и натрупано греховно житейско бреме.
С молив излива душата и рисува картини
върху листа, ред по ред, рима след рима,
в душевния огън както самодива в жарава
гаси с боси стъпки в транс до забрава -
догаряш притаявани в едно гняв и болка
в самоубийствено измерение...
© П Антонова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
