Думи недоизживяни и струни недоизпяти,
безкрайни нощи - копнеж на сетивата.
Когато утрото е надежда, а денят е спасение
да избягаш от безмилостното време
и натрупано греховно житейско бреме.
С молив излива душата и рисува картини
върху листа, ред по ред, рима след рима,
в душевния огън както самодива в жарава
гаси с боси стъпки в транс до забрава -
догаряш притаявани в едно гняв и болка
в самоубийствено измерение...
© П Антонова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
