27 nov 2008, 23:20

Нестинарско

  Poesía » Otra
953 0 3

Н Е С Т И Н А Р С К О

 

В бесен танц си се завихрил

върху лава от емоции -

палиш огън и стоиш

смело в център от въпроси.

И жонглираш със сърца

на невинни и покварени,

и играеш със съдби

безнадеждно все

на теб отдадени.

Как ли ще се защитиш

и от огъня опазиш?

Въгленче към теб пълзи -

прави диря от пожари.

 

Дръж се смело и помни

мечката... страха... гората...

Дори на нестинарите

опожаряват се сърцата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих - интересен !Поздрави !
  • Хубава тема и прекрасно стихотворение
  • Харесвам нестинарството!
    За мен това е магия, с която боравят обаче само посветените!
    Поздрав Калина!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...