Н Е С Т И Н А Р С К О
В бесен танц си се завихрил
върху лава от емоции -
палиш огън и стоиш
смело в център от въпроси.
И жонглираш със сърца
на невинни и покварени,
и играеш със съдби
безнадеждно все
на теб отдадени.
Как ли ще се защитиш
и от огъня опазиш?
Въгленче към теб пълзи -
прави диря от пожари.
Дръж се смело и помни
мечката... страха... гората...
Дори на нестинарите
опожаряват се сърцата.
© Калина Игнатова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
