7 jul 2011, 22:10

Несъществували

1K 0 2

За това, което никога  не имахме.
За това, което никога не искахме.
За това, което никога не казахме.
За това - проклинам те, мразя те!

Проклинам те, защото спомените
несъществували не мога да изтрия.
Проклинам те, защото чувствата
несъществували още ме раздират.

Мразя те, защото си като
болест нелечима. О, ти -
Просто ти - Г-н Любими - Страх!!!
Мразя те, защото си ти!

С друг на щастлива
                играя си.
Виждам те и целта
         забравям си.

Към теб, Смърт, посягам:
"Избави ме от спомени!"
Снежинки-кола-студ.
Ти и аз, никой друг тук!

На прощаване ти давам
кичур коса, да те гали
по лицето и целувка -
студ, да топли сърцето.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкарай го този господин...
  • болест нелечима. О, ти -
    Просто ти - Г-н Любими - Страх!!!

    Много вярно формулирано от теб е че страхът е нелечимо заболяване, което унищожава бавно и сигурно дните ни.Когато преборим страховете си,сме се преборили със себе си и само тогава можем да се усмихнем на живота.
    Добър начин да изразиш болката си.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...