29 feb 2008, 23:47

Несъстоялите се...

1.2K 0 2

 

С кои очи ни гледат, несъстоялите се...                                                                                                                           

 

Живот, ако се случи да добиеш,
той може да е в мъката заченат,
но ако мъката на радостта не вярва,
ще си остане мъртва - вечна мъка,
ако повярва, ще е жива мъка
и с Живота може в радост да порасне.

Докато сме живи, мъка носим, радост също.

Чуждо носим, дадено на нас.

 

Много вино мога да изпия, в приказки за трудното.

В облаци от оправдания да скрия съвестта си.

От Слънцето е сладкото на виното,

горчи таниновата земна гузност.

И не пиех всъщност,

просто правих нещо, да не ревна.

------

Научих се, (приел несъвършенството си),

да се събуждам като изгрев.

Чисто нов... и същия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш прекрасно...Продължавай...Успех!!!
  • Една от тайните на красивата поезия е извисената философска мисъл.При теб тя присъства в целия си блясък и съвършенство!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...