29 feb 2008, 23:47

Несъстоялите се... 

  Poesía » Versos blancos
878 0 2

 

С кои очи ни гледат, несъстоялите се...                                                                                                                           

 

Живот, ако се случи да добиеш,
той може да е в мъката заченат,
но ако мъката на радостта не вярва,
ще си остане мъртва - вечна мъка,
ако повярва, ще е жива мъка
и с Живота може в радост да порасне.

Докато сме живи, мъка носим, радост също.

Чуждо носим, дадено на нас.

 

Много вино мога да изпия, в приказки за трудното.

В облаци от оправдания да скрия съвестта си.

От Слънцето е сладкото на виното,

горчи таниновата земна гузност.

И не пиех всъщност,

просто правих нещо, да не ревна.

------

Научих се, (приел несъвършенството си),

да се събуждам като изгрев.

Чисто нов... и същия.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пишеш прекрасно...Продължавай...Успех!!!
  • Една от тайните на красивата поезия е извисената философска мисъл.При теб тя присъства в целия си блясък и съвършенство!
Propuestas
: ??:??