Несъстоялите се...

29.02.2008 г., 23:47 ч.

Поезия » Бели стихове

735 0 2

С кои очи ни гледат, несъстоялите се...

Живот, ако се случи да добиеш,
той може да е в мъката заченат,
но ако мъката на радостта не вярва,
ще си остане мъртва - вечна мъка,
ако повярва, ще е жива мъка
и с Живота може в радост да порасне.

Докато сме живи, мъка носим, радост също.

Чуждо носим, дадено на нас.

Много вино мога да изпия, в приказки за трудното.

В облаци от оправдания да скрия съвестта си.

От Слънцето е сладкото на виното,

горчи таниновата земна гузност.

И не пиех всъщност,

просто правих нещо, да не ревна.

------

Научих се, (приел несъвършенството си),

да се събуждам като изгрев.

Чисто нов... и същия.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

freedom (Росица)

2008-03-06T07:46:53+02:00

Пишеш прекрасно...Продължавай...Успех!!!
Aske (Петя Косева)

2008-03-01T10:38:27+02:00

Една от тайните на красивата поезия е извисената философска мисъл.При теб тя присъства в целия си блясък и съвършенство!