29.02.2008 г., 23:47

Несъстоялите се...

1.2K 0 2

 

С кои очи ни гледат, несъстоялите се...                                                                                                                           

 

Живот, ако се случи да добиеш,
той може да е в мъката заченат,
но ако мъката на радостта не вярва,
ще си остане мъртва - вечна мъка,
ако повярва, ще е жива мъка
и с Живота може в радост да порасне.

Докато сме живи, мъка носим, радост също.

Чуждо носим, дадено на нас.

 

Много вино мога да изпия, в приказки за трудното.

В облаци от оправдания да скрия съвестта си.

От Слънцето е сладкото на виното,

горчи таниновата земна гузност.

И не пиех всъщност,

просто правих нещо, да не ревна.

------

Научих се, (приел несъвършенството си),

да се събуждам като изгрев.

Чисто нов... и същия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш прекрасно...Продължавай...Успех!!!
  • Една от тайните на красивата поезия е извисената философска мисъл.При теб тя присъства в целия си блясък и съвършенство!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...