26 feb 2024, 9:19  

Net-на любов

  Poesía
927 5 11

Телефон все ни свързва. Телефон ни дели

Малко тъжна е тази наша обич, нали?

   Текст: Ваньо Вълчев
   Изп: Васил Найденов
   Комп. Тончо Русев 

 

 

Net-а ни свързва 
и Net ни дели. 
Не искам да бъда 
пиксел в твойте очи. 
Сърцето, ми бие.
Как ще чуеш от там...
И само иконки,
но без чувства и срам. 

 

Пътеките чакат...
Да оставим следи. 
Без нас са самотни
и без нас ги боли. 
Хвани ми ръката...
Топлата длан. 
Да видим дъгата. 
Тя е някъде, знам.

 

Net-а ни свързва 
и Net ни дели. 
Кабела връзвам. 
Вържи го и ти. 
Нека в тревите 
поседнем сега. 
Вземи одеало,
аз малко храна. 

 

Птичите песни 
да чуем в деня.
Мравчица носи
към мравуняк троха. 
Пчелицата пие 
от цветята нектар. 
Животът е чудо. 
Животът е дар! 

 

Net-а ни свързва
И Net ни дели. 
Не чувствам че дишам.
А дишаш ли ти? 
Да влезем в реката. 
Ще намокря коси. 
И виж ме такава
дето бях... но преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво стихотворение.
  • Благодаря ви, Тонка, Таня, Ники, Стойчо. Приемем забележката. Веднага го добавям.
    Лека и спокойна нощ на всички от мен.
  • А знае ли някой,кой е авторът на текста?
    Двамата с композитора са от един и същ град.
    Вили,хубаво беше да споменеш и Ваньо Вълчев, баща на...
    Понякога забравяме за поетичната картина на песента!
  • Много ми хареса!
    Такава е реалността!
  • Нет-ната любов като чели е още по-тъжна и нелепа и от телефонната. Но е повсеместна реалност, за съжаление. Поздравления за идеята!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...