Net-на любов
Телефон все ни свързва. Телефон ни дели
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Текст: Ваньо Вълчев
Изп: Васил Найденов
Комп. Тончо Русев
Net-а ни свързва
и Net ни дели.
Не искам да бъда
пиксел в твойте очи.
Сърцето, ми бие.
Как ще чуеш от там...
И само иконки,
но без чувства и срам.
Пътеките чакат...
Да оставим следи.
Без нас са самотни
и без нас ги боли.
Хвани ми ръката...
Топлата длан.
Да видим дъгата.
Тя е някъде, знам.
Net-а ни свързва
и Net ни дели.
Кабела връзвам.
Вържи го и ти.
Нека в тревите
поседнем сега.
Вземи одеало,
аз малко храна.
Птичите песни
да чуем в деня.
Мравчица носи
към мравуняк троха.
Пчелицата пие
от цветята нектар.
Животът е чудо.
Животът е дар!
Net-а ни свързва
И Net ни дели.
Не чувствам че дишам.
А дишаш ли ти?
Да влезем в реката.
Ще намокря коси.
И виж ме такава
дето бях... но преди.
© Виолета All rights reserved.
