dansyto (Данаил Таков)
804 3686
6 mar 2019, 15:16

Неукротени сънища 

  Poesía
367 4 7

Завих се с непробудна тишина,

крилата уморени си положих.

И сгуших се в разстланата мъгла –

в очите ми лениви леко гложди.

 

Земята ме повика – няма свян

и страстите покорно уталожи.

Пренесе ме в недосънуван храм,

а тялото в окови ловко сложи.

 

Но сънища немирни засънувах –

разчупвах ледове, руших стени.

И всички светове ги пропътувах –

с душа оставях своите следи!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Blake! Поздрави! И на поставилите в Любими!
  • Сънищата са неподвластни. Не можем да ги укротим. Много ми хареса, Дани!
  • Точно с душата си човек остамя следи.
    Харесах!
  • Хубав стих Човек уж си почива насън, а всъщност покорява необятни светове спящи дълбоко в подсъзнанието!
  • Сънищата са неукротени защото са неподвластни.
    Харесах!
  • "И всички светове ги пропътувах –
    с душа оставях своите следи!"
    Чудесно попадение! С много мисъл е написано, но си е истина.
    И душата оставя следи, може да са като "разстланата мъгла" или искри светлинки, но са следи.
    А сънищата дали са кротки? Ето това се запитах прочитайки заглавието на творбата ти.
Propuestas
: ??:??