Неуместна душа

Мястото ми е винаги някъде другаде. Някъде другаде, някъде там...

Тук невъзможно е...

Блъскат се мислите.

Спират и падат,

а не летят.

Знам, невъзможност е измерение

не във пространството,

а на духа.

И малодушно ще пазя нищожното,

да не посегна към смисъла аз...

Смелост ми липсва

и смелост ще диря, но неуверено,

някак без страст.

И не разбирам -

виновно е мястото

или повсеместна е мойта вина,

но невъзможност обзела е мислите

и невъзможна е тук радостта.