Мястото ми е винаги някъде другаде. Някъде другаде, някъде там...
Тук невъзможно е...
Блъскат се мислите.
Спират и падат,
а не летят.
Знам, невъзможност е измерение
не във пространството,
а на духа.
И малодушно ще пазя нищожното,
да не посегна към смисъла аз...
Смелост ми липсва
и смелост ще диря, но неуверено,
някак без страст.
И не разбирам -
виновно е мястото
или повсеместна е мойта вина,
но невъзможност обзела е мислите
и невъзможна е тук радостта.
© Фани Иванова Всички права запазени