11 июн. 2010 г., 19:10

Неуместна душа

538 0 0

 

Мястото ми е винаги някъде другаде. Някъде другаде, някъде там...

 

Тук невъзможно е...

Блъскат се мислите.

Спират и падат,

а не летят.

 

Знам, невъзможност е измерение

не във пространството,

а на духа.

 

И малодушно ще пазя нищожното,

да не посегна към смисъла аз...

Смелост ми липсва

и смелост ще диря, но неуверено,

някак без страст.

 

И не разбирам -

виновно е мястото

или повсеместна е мойта вина,

но невъзможност обзела е мислите

и невъзможна е тук радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...