Минават дни, месеци... нижат се годините безспирно, но в сърцето ми оставаш ти. Спомените избледняват, но надеждите са още там, дори по-силни от преди.
Какъв ли е животът ти сега? Щастлив ли си? Питам се понякога...
Но отговор няма, тишината не говори, тя само слуша и запомня.
Същата онази тишина, която ме е виждала и слушала преди. И тя най-добре от всеки знае как бавно пламъчето на това, което е било, изгасва, но огънят, в които си изгарял, те гори все още и надеждата, запазена в сърцето, ти те пита: "Колко време още?"