Неусетно
Вчера през други очи те видях,
днес зная колко сме чужди,
не бях разбрала, че си е отишла от нас
Любовта, а и как се измъкна?
Като пясък, изтичащ през пръстите,
като вятър, гонещ листа,
неусетно отиват си чувствата
и да търсиш, няма следа.
И със студ се докосваха устните,
а в очите не тлееше жар,
всеки огън угасва и в тъмното,
само пепел остава и жал.
Вчера през чужди очи те видях,
и сякаш всичко без мене се случваше.
Сън ли беше, или лоша шега... не разбрах,
но в живота ми всичко пропукваше.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирина Тодорова Todos los derechos reservados
