9 oct 2010, 0:57

Неусетно 

  Poesía » De amor
1089 0 12

Неусетно нощта ни докосна

и на пейката тихо се сгуши,

а  косите ти с капчици росни

полуделият вятър промуши...

От звездите мечтите се спуснаха

и целунаха плахите устни,

а прегръдките в мрака препуснаха,

тъй желани и галещо-вкусни...

Ти не искаше лятната буря

да удави във страсти зората,

ала изгревът ни изпревари

и дари със любов тишината...

 

 

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??