Неусетно
Неусетно нощта ни докосна
и на пейката тихо се сгуши,
а косите ти с капчици росни
полуделият вятър промуши...
От звездите мечтите се спуснаха
и целунаха плахите устни,
а прегръдките в мрака препуснаха,
тъй желани и галещо-вкусни...
Ти не искаше лятната буря
да удави във страсти зората,
ала изгревът ни изпревари
и дари със любов тишината...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
