9 окт. 2010 г., 00:57

Неусетно 

  Поэзия » Любовная
1127 0 12
Неусетно нощта ни докосна
и на пейката тихо се сгуши,
а косите ти с капчици росни
полуделият вятър промуши...
От звездите мечтите се спуснаха
и целунаха плахите устни,
а прегръдките в мрака препуснаха,
тъй желани и галещо-вкусни...
Ти не искаше лятната буря
да удави във страсти зората,
ала изгревът ни изпревари
и дари със любов тишината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Все права защищены

Предложения
: ??:??