Стрелките на часовника тиктакат,
забързано как времето лети.
Промените история полагат,
а в ириса прокрадват се сълзи.
Животът ни отлита неусетно,
посял и не посял безброй мечти,
прострял сияние тъй пъстроцветно,
но и прекършил нечии съдби.
Отворил и затворил магистрали.
Посрещнал и изпратил светове.
С ръце посърнали и посивели,
но дали пълноценни плодове. ...