Неуспех

29 abr 2009, 6:02

Poesía » De amor

426 0 2

Страхът стаята обгръща,

момчето в ъгъла стои.

Снимка нейна той прегръща,

тъга от него почва да струи.

И спомени безмилостно прииждат,

кат' гарвани надвиснали са те.

В тях заедно, щастливи те са, тичат,

хванали си топлите ръце.

Но чезне тъй картината прекрасна,

и се завръща пак реалността.

А самотата мрачна - тъй е тя ужасна,

като стара вещица от древността.

Момчето грабва пистолета стар,

заглежда се той трайно във цевта.

Таз вечер той е господар

и управлява сам свойта съдба.

Пръстите му спусъка натискат,

животът негов спира да тече.

Гърдите във кръвта му се притискат,

мъртво е сега самотното момче.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.