Страхът стаята обгръща,
момчето в ъгъла стои.
Снимка нейна той прегръща,
тъга от него почва да струи.
И спомени безмилостно прииждат,
кат' гарвани надвиснали са те.
В тях заедно, щастливи те са, тичат,
хванали си топлите ръце.
Но чезне тъй картината прекрасна,
и се завръща пак реалността.
А самотата мрачна - тъй е тя ужасна,
като стара вещица от древността. ...