Неуспех
554
0
2
Страхът стаята обгръща,
момчето в ъгъла стои.
Снимка нейна той прегръща,
тъга от него почва да струи.
И спомени безмилостно прииждат,
кат' гарвани надвиснали са те.
В тях заедно, щастливи те са, тичат,
хванали си топлите ръце.
Но чезне тъй картината прекрасна,
и се завръща пак реалността.
А самотата мрачна - тъй е тя ужасна,
като стара вещица от древността.
Момчето грабва пистолета стар,
заглежда се той трайно във цевта.
Таз вечер той е господар
и управлява сам свойта съдба.
Пръстите му спусъка натискат,
животът негов спира да тече.
Гърдите във кръвта му се притискат,
мъртво е сега самотното момче.
© Дамян Атанасов All rights reserved.
