Невидима душа
707
0
0
Невидима душа
Смачкана, отхвърлена, ненужна –
питам се живот ли е това?!
Болката сърцето ми пронизва,
уви, че крещя, никой не чува.
Самотна, неразбрана, наранена –
в този свят така и не намерих,
личност, като мен – всеотдайна,
честна, откровена!
А колко съм различна, че тук не принадлежа.
Объркана, уплашена, изгубена –
посоката си все не намирам.
Падам, ставам – прекършена и полужива,
напред в тъмното продължавам.
И търся в мрака, онази моя пътеводна звезда,
ала нея все я няма.
Самотна, неразбрана и ненужна –
ще съм във вечността!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ай. Джи. Лилит Todos los derechos reservados
