26 ene 2012, 10:21

Невидима примка

1.3K 0 0

Тунелът на живота ми е крив и влажен,

завива в грешните посоки всеки път.

Дори съдбата на онзи плъх гаражен

 си струва да харижа тази моя плът.

 

Разядена е вече от безчувствените мисли

на всички тез тълпи от хора без души.

Руши се във ума им. Това е завист ли?

Хм, това е връвта, която и теб ще удуши.

 

Не ще се увие около врата ти крехък, не!

Дори няма да те дебне  да си уморен.

Неочаквано ще ти дойде на свиждане

и ти ще се окажеш като мен победен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цуци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...