26.01.2012 г., 10:21

Невидима примка

1.3K 0 0

Тунелът на живота ми е крив и влажен,

завива в грешните посоки всеки път.

Дори съдбата на онзи плъх гаражен

 си струва да харижа тази моя плът.

 

Разядена е вече от безчувствените мисли

на всички тез тълпи от хора без души.

Руши се във ума им. Това е завист ли?

Хм, това е връвта, която и теб ще удуши.

 

Не ще се увие около врата ти крехък, не!

Дори няма да те дебне  да си уморен.

Неочаквано ще ти дойде на свиждане

и ти ще се окажеш като мен победен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цуци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....