26.01.2012 г., 10:21

Невидима примка

1.3K 0 0

Тунелът на живота ми е крив и влажен,

завива в грешните посоки всеки път.

Дори съдбата на онзи плъх гаражен

 си струва да харижа тази моя плът.

 

Разядена е вече от безчувствените мисли

на всички тез тълпи от хора без души.

Руши се във ума им. Това е завист ли?

Хм, това е връвта, която и теб ще удуши.

 

Не ще се увие около врата ти крехък, не!

Дори няма да те дебне  да си уморен.

Неочаквано ще ти дойде на свиждане

и ти ще се окажеш като мен победен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цуци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...