26.01.2012 г., 10:21

Невидима примка

1.3K 0 0

Тунелът на живота ми е крив и влажен,

завива в грешните посоки всеки път.

Дори съдбата на онзи плъх гаражен

 си струва да харижа тази моя плът.

 

Разядена е вече от безчувствените мисли

на всички тез тълпи от хора без души.

Руши се във ума им. Това е завист ли?

Хм, това е връвта, която и теб ще удуши.

 

Не ще се увие около врата ти крехък, не!

Дори няма да те дебне  да си уморен.

Неочаквано ще ти дойде на свиждане

и ти ще се окажеш като мен победен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цуци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....