22 ene 2015, 17:55  

Невидимо

  Poesía
830 0 0

Сега съм тъжна. Тук без теб е пусто.

Изтичам като капка в тишината,

търкулвам се по скулите, по устните, 

невидимо се вливам във душата ти,

безшумно се прокрадвам към сърцето ти

и само ти нашепвам, че те чакам -

тук някъде, заплетена в куплетите,

измежду  думите - разкъсана... Тук някъде...

Не ме търси, а просто прочети ме -

една тъга през сълзи ме написа,

а после ядно зачерта ми името

и се разсърди на съдбата ми-орисница.

Сега съм зима, с ледено сърце,

ругаеща врабчетата по клоните,

в снежинки скрила своето лице 

и в ледена шушулка свила спомена.

Поканила съм в мене ветровете -

дано да те отвеят надалече, 

за да забравя, че съм всъщност цвете,

да разцъфти невидимо обречено...

 

Лондон 23/12/2014'

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...