Невидимо

Сега съм тъжна. Тук без теб е пусто.

Изтичам като капка в тишината,

търкулвам се по скулите, по устните, 

невидимо се вливам във душата ти,

безшумно се прокрадвам към сърцето ти

и само ти нашепвам, че те чакам -

тук някъде, заплетена в куплетите,

измежду  думите - разкъсана... Тук някъде...

Не ме търси, а просто прочети ме -

една тъга през сълзи ме написа,

а после ядно зачерта ми името

и се разсърди на съдбата ми-орисница.

Сега съм зима, с ледено сърце,

ругаеща врабчетата по клоните,

в снежинки скрила своето лице 

и в ледена шушулка свила спомена.

Поканила съм в мене ветровете -

дано да те отвеят надалече, 

за да забравя, че съм всъщност цвете,

да разцъфти невидимо обречено...

Лондон 23/12/2014'