Jan 22, 2015, 5:55 PM  

Невидимо

  Poetry
825 0 0

Сега съм тъжна. Тук без теб е пусто.

Изтичам като капка в тишината,

търкулвам се по скулите, по устните, 

невидимо се вливам във душата ти,

безшумно се прокрадвам към сърцето ти

и само ти нашепвам, че те чакам -

тук някъде, заплетена в куплетите,

измежду  думите - разкъсана... Тук някъде...

Не ме търси, а просто прочети ме -

една тъга през сълзи ме написа,

а после ядно зачерта ми името

и се разсърди на съдбата ми-орисница.

Сега съм зима, с ледено сърце,

ругаеща врабчетата по клоните,

в снежинки скрила своето лице 

и в ледена шушулка свила спомена.

Поканила съм в мене ветровете -

дано да те отвеят надалече, 

за да забравя, че съм всъщност цвете,

да разцъфти невидимо обречено...

 

Лондон 23/12/2014'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...