Невинни, но дали!?
Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
въпроси-прах, въпроси-суета.
Без мисъл и безименни, делата
в момент на гняв, на болка или страх
оставят рани. Само че, в душата
на онзи, който свързал се е с тях.
Как лесно и безгрижно сто присъди
изричаме за миг или за час,
а даже Бог ни чака. Чак в отвъдното
оформя си преценката за нас.
Ръката му и строга, но и нежна,
простира се над цялата земя.
Той само знае - няма безнадеждни,
а просто малки, глупави деца,
които узурпирали са правото,
принадлежащо само на един,
защото спят сърцата им, коравите,
в забрава тъне неговият син.
Защото със злодеите измиваме
ръцете си - невинни сме, нали!?
А после пак усмихнато запсиваме –
виновни има. Ние сме добри.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
