26 abr 2022, 10:02

Невинни, но дали!? 

  Poesía
357 4 7

Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света. 
Какво било, как би могло да бъде –
въпроси-прах, въпроси-суета. 

 

Без мисъл и безименни, делата
в момент на гняв, на болка или страх
оставят рани. Само че, в душата
на онзи, който свързал се е с тях. 

 

Как лесно и безгрижно сто присъди
изричаме за миг или за час,
а даже Бог ни чака. Чак в отвъдното
оформя си преценката за нас. 

 

Ръката му и строга, но и нежна,
простира се над цялата земя.
Той само знае - няма безнадеждни,
а просто малки, глупави деца, 

 

които узурпирали са правото,
принадлежащо само на един,
защото спят сърцата им, коравите,
в забрава тъне неговият син. 

 

Защото със злодеите измиваме
ръцете си  - невинни  сме, нали!?
А после пак усмихнато запсиваме –
виновни има. Ние сме добри. 

© Вики Todos los derechos reservados

Човекът твърде лош, или добър е?
Така е глупав простият въпрос.
На истината скършваме хатъра,
щом егото ни мери с поглед кос.
А то самото знае колко чини, ...
  322 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??