22 oct 2015, 11:25

Невинни просто няма

  Poesía
670 0 9

 

                                    Светът с вина е непростимо пълен.

                                    За есенна невинност няма място

                                    и всеки намек за въпроси е отхвърлен,

                                    за отговорите е твърде тясно.

 

                                   Пресичат се лъжи, любов, омрази,

                                   пресечните им точки светят ярко

                                   и само истината Бог я пази,

                                   единствено на Него е по мярка.

 

                                   Единствено към нея устремени,

                                   прииждат пеперуди от безкрая...

                                   Докосват я за миг -  опиянени,

                                   умират в пламъка ù най-накрая.

 

                                   Светът с вина е непростимо пълен,

                                   прогонена е есента от храма...

                                   А истината тлее като въглен -

                                   невинни  просто  няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах много!
  • Силно, Раде!Споделям!
  • Невинни има, но те биха могли да се причислят към изключенията потвърждаващи правило.
    Загърбваме уроците. Натрупвана с хилядолетия емпирична мъдрост, оставяме да се разпилява с геометрична прогресивност в пропастите между всяко ново поколение. И уж есенната кошница е все по пълна с плодове, но те нито са трайни, нито достатъчно сладки за да нахранят душите. Пустее храмът, студенее - току виж пуснал вътре зимата. Гладна зима.
  • Един сезон препълнен със печал...
    Сълзи се стичат иззад облачни завеси.
    Дори в тъгата има красота,
    и малко сухо кътче за надеждата...

    Аплодисменти и от мен!
  • Благодаря ви за прочита и размишленията, приятели по перо/така да се каже/! Харесаха ми, и съответно мен ме замислиха вашите коментари!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...