22 oct 2015, 11:25

Невинни просто няма

  Poesía
671 0 9

 

                                    Светът с вина е непростимо пълен.

                                    За есенна невинност няма място

                                    и всеки намек за въпроси е отхвърлен,

                                    за отговорите е твърде тясно.

 

                                   Пресичат се лъжи, любов, омрази,

                                   пресечните им точки светят ярко

                                   и само истината Бог я пази,

                                   единствено на Него е по мярка.

 

                                   Единствено към нея устремени,

                                   прииждат пеперуди от безкрая...

                                   Докосват я за миг -  опиянени,

                                   умират в пламъка ù най-накрая.

 

                                   Светът с вина е непростимо пълен,

                                   прогонена е есента от храма...

                                   А истината тлее като въглен -

                                   невинни  просто  няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах много!
  • Силно, Раде!Споделям!
  • Невинни има, но те биха могли да се причислят към изключенията потвърждаващи правило.
    Загърбваме уроците. Натрупвана с хилядолетия емпирична мъдрост, оставяме да се разпилява с геометрична прогресивност в пропастите между всяко ново поколение. И уж есенната кошница е все по пълна с плодове, но те нито са трайни, нито достатъчно сладки за да нахранят душите. Пустее храмът, студенее - току виж пуснал вътре зимата. Гладна зима.
  • Един сезон препълнен със печал...
    Сълзи се стичат иззад облачни завеси.
    Дори в тъгата има красота,
    и малко сухо кътче за надеждата...

    Аплодисменти и от мен!
  • Благодаря ви за прочита и размишленията, приятели по перо/така да се каже/! Харесаха ми, и съответно мен ме замислиха вашите коментари!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...