22.10.2015 г., 11:25

Невинни просто няма

665 0 9

 

                                    Светът с вина е непростимо пълен.

                                    За есенна невинност няма място

                                    и всеки намек за въпроси е отхвърлен,

                                    за отговорите е твърде тясно.

 

                                   Пресичат се лъжи, любов, омрази,

                                   пресечните им точки светят ярко

                                   и само истината Бог я пази,

                                   единствено на Него е по мярка.

 

                                   Единствено към нея устремени,

                                   прииждат пеперуди от безкрая...

                                   Докосват я за миг -  опиянени,

                                   умират в пламъка ù най-накрая.

 

                                   Светът с вина е непростимо пълен,

                                   прогонена е есента от храма...

                                   А истината тлее като въглен -

                                   невинни  просто  няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах много!
  • Силно, Раде!Споделям!
  • Невинни има, но те биха могли да се причислят към изключенията потвърждаващи правило.
    Загърбваме уроците. Натрупвана с хилядолетия емпирична мъдрост, оставяме да се разпилява с геометрична прогресивност в пропастите между всяко ново поколение. И уж есенната кошница е все по пълна с плодове, но те нито са трайни, нито достатъчно сладки за да нахранят душите. Пустее храмът, студенее - току виж пуснал вътре зимата. Гладна зима.
  • Един сезон препълнен със печал...
    Сълзи се стичат иззад облачни завеси.
    Дори в тъгата има красота,
    и малко сухо кътче за надеждата...

    Аплодисменти и от мен!
  • Благодаря ви за прочита и размишленията, приятели по перо/така да се каже/! Харесаха ми, и съответно мен ме замислиха вашите коментари!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...