25 ago 2015, 22:57

Невъзможна дързост 

  Poesía » De amor
377 0 5

Невъзможно е със мен да бъдеш нежен, 
както водата не може да е суха.
Поглеждаш ме студено – глух и безметежен,
предизвиквайки в сърцето ми разруха.

 

Невъзможно е с любов да ме докоснеш,
както Слънцето не може да е тъмно.
Отказваш и катеренето да започнеш
към мечтите ни, защото ще е стръмно.

 

Невъзможно е с очи да се усмихнеш,
както сянката не може да е бяла.
Заповядваш и на пулса да утихне
да не попречи на близката раздяла.

 

Невъзможно е от мен да си обичан,
както човекът не може да лети.
Ела със мен и „дръзка” ме наричай,
но нека всичко е възможно щом сме аз и ти.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря!
  • Абсолютно! Някои хора предпочитат да вървят по равното, неудовлетворяващо, сиво ежедневие, докато други се катерят с голи ръце към мечтите си!
  • Отказваш и катеренето да започнеш
    към мечтите ни, защото ще е стръмно."
    Друго си е да е равно! Харесах!
  • Аз все още не съм така въодушевена от получената ритмика, но не е зле. Опитах да бъде трагично това стихотворение, но накрая просто ми изникна изневиделица характерната надежда. :D Благодаря!
  • Прекрасно! Тук си поднесла стиха много ритмично. Харесаха ми чувствата, съмненията и този финал на взаимност! Поздрави!
Propuestas
: ??:??