25 ago 2015, 22:57

Невъзможна дързост

494 0 5

Невъзможно е със мен да бъдеш нежен, 
както водата не може да е суха.
Поглеждаш ме студено – глух и безметежен,
предизвиквайки в сърцето ми разруха.

 

Невъзможно е с любов да ме докоснеш,
както Слънцето не може да е тъмно.
Отказваш и катеренето да започнеш
към мечтите ни, защото ще е стръмно.

 

Невъзможно е с очи да се усмихнеш,
както сянката не може да е бяла.
Заповядваш и на пулса да утихне
да не попречи на близката раздяла.

 

Невъзможно е от мен да си обичан,
както човекът не може да лети.
Ела със мен и „дръзка” ме наричай,
но нека всичко е възможно щом сме аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря!
  • Абсолютно! Някои хора предпочитат да вървят по равното, неудовлетворяващо, сиво ежедневие, докато други се катерят с голи ръце към мечтите си!
  • Отказваш и катеренето да започнеш
    към мечтите ни, защото ще е стръмно."
    Друго си е да е равно! Харесах!
  • Аз все още не съм така въодушевена от получената ритмика, но не е зле. Опитах да бъде трагично това стихотворение, но накрая просто ми изникна изневиделица характерната надежда. :D Благодаря!
  • Прекрасно! Тук си поднесла стиха много ритмично. Харесаха ми чувствата, съмненията и този финал на взаимност! Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...